Книга, преди да четете онлайн падне Лорън Оливър
Те казват, че преди смъртта си, цял живот се втурва пред очите ми, но аз съм се оказа различно.
За да бъда честен, винаги съм си мислил, че всички тези истории в последния момент, умствено сканиране живот звучат доста зловещо. Нека минало са минало, като майка ми обича да казва. Бих, например, по-добре да не си спомня всичко пети клас (ERA очила и розови скоби), и освен ако някой не иска да преживеят на първия ден от средното училище? Едно семейство излети скучни, безсмислени уроци по алгебра, менструални болки и мързеливи целувки мен и за първи път с твърда претърпял.
Въпреки, че не би имал нищо против да преживеят най-добрите моменти: когато вечерта на среща с Robom Kokranom първо завита в средата на дансинга и всеки може да види, че ние заедно сме; Когато през месец май Линдзи, Елоди и Ели се напил и е направил "снежни ангели", оставяйки як отпечатъци върху тревата Alley; когато по време на парти в чест на шестнадесетия ми рожден ден запалихме в задния двор на свещи отопление сто и танцуваха на масата; Хелоуин, когато играхме шега на Линдзи Klaroy Syuz и ченгетата ни гонеха, и ние се засмя толкова трудно, че ние почти повърна, - това, което бих искал да си спомни какво бих искал да бъде запомнен.
Вместо това, се сетих за Вики Hallinan.
Това е за случая в четвърти клас, когато упражняват Линдзи обяви пред всички, не вземайте Вики играе "бияч". "Тя е твърде дебел - Линдзи изтърси - че е възможно да стигнем до там с очите си затворени." По това време аз не бях приятел с Линдзи, но тя вече е предал дяволите смешно фраза, и аз се засмя с всички останали, и лицето, Вики беше лилаво, като от грешната страна на буреносен облак.
Това е, което си мислех в момента, преди да умре, когато трябваше да се научи нещо невероятно за миналото му: миризмата на лак и скърцането на нашите обувки по полирания под; стягане на моите полиестер шорти; отеква в големия, безлюден фитнеса, сякаш за да се смея не двайсет и пет души, а много повече. И лицето на Вики.
Странното е, че аз съм сто години не мисля за това. А аз дори не знам какво е в ума ми, ако знаете какво имам предвид. Не че Вики е травмиран или нещо такова. Децата постоянно да се закачат един за друг. Малък значение. Винаги някой се смее и над някой се смее. Това се случва всеки ден, във всяко училище, във всеки американски град - и дори, по мое мнение, в света. Целият смисъл на израстването - да се научим да бъдем сред тези, които са се смее.
В действителност, Вики не беше толкова голям, просто, че е пълничък бузите и корема на детето, и тя прави тънък и е нараснал три инча в предната част на гимназията. Тя дори се сприятелил с Линдзи; Те играха заедно в хокей и поздрави в коридорите. След като в девети клас, Вики има парти, всички ние сме голям пиян и се засмя с всичката си сила, особено Вики, докато лицето й беше преди почти като лилаво, много години в салона.
Това беше странен номер нещо един.
Още по-странно е, че сме просто обсъжда това - в смисъл на това как би било преди смъртта си. Не си спомням как се стигна до тази тема, просто не забравяйте, Елоди се оплака, че аз винаги седи до водача, и отказа да затегнете колана; Тя се пресегна за айпод Линдзи, въпреки DJ права принадлежат на мен. Опитах се да обясня неговата теория на умиращите "най-добрите моменти", и всеки започна да предлага подходящи възможности.