Комуникативни качества на речта (3) - абстрактен, страница 1
2. Трите компонента на речта ........................................ ...... ..7
3. Комуникативен качество реч ..................................... ...... .12
Библиография ............................................. 25
В процеса на комуникация, ние със сигурност искам нашата реч бе разбрано от другата страна, както и на информацията, която го информира, се възприема точно така, както го искаме, а не по друг начин. тя трябва да отговаря на условията за комуникация и реч комуникационни задачи партньори, че трябва да бъде комуникативен и подходящ за писмено и говоримо думата се възприема четете или слушате това начина, по който го искате ,.
Този подход се извършва в оценката на речта от гледна точка на своите комуникативни качества ( "Основи на словото", а терминът BN Головин, да ги въведе през 1976 г. в работата). По дефиниция, учен, "комуникативни качества на речта - това е истински качества на нейното съдържание или официалната страна. Тази система на тези свойства определя степента на съвършенство на комуникативно реч. "
Комуникативна ситуация и нейните компоненти са тясно свързани с комуникативните качества на речта.
1.Kommunikativnye качество реч - параметри, които обхващат всички аспекти на текста, както и тяхното съотношение и степента на проява в текста зависи от изявленията на стилово и жанрово, индивидуалните характеристики на communicants.
2.Kommunikativnye качество реч - са собственост на реч, за да гарантират ефективността на комуникациите и културата характеризират речта на нивата на високоговорителите.
Общо взето решение за разпределяне на девет комуникативни качества, според които тя се оценява като "добро" или "лошо". Ето тези качества:
Точност, яснота и богатство (разнообразие) на словото са структурирани комуникативни умения. Точност, последователност, изразителност, адекватност, достъпност и ефективност - към функционалните комуникационни умения.
1. Това, то се характеризира с
Преди да се разгледа на комуникативните качества на речта, ние трябва да знаем какво е "тя". Ако езикът - система от знаци и символи, а след това - това е процес за използване на езика. Това е изпълнение на езика, която се разкрива само чрез словото.
В лингвистиката, реч разбирането специфичен говорене срещу каещия на време и инвестиции в звук форма (включително произношението на вътрешната - вътрешна реч) или писмено. На въпроса, посочени са и продуктите от говорене като глас на работата (текст), определен от паметта или с писмо. разлики от речта език са както следва.
На първо място, това е бетон, подходяща, уникална, тя се развива във времето, реализиран в пространството. Мислете за способността на някои говорители, например, кубинският лидер Фидел Кастро и президент на СССР Михаил Горбачов, говори с часове. Събрани творби на много писатели включват десетки томове.
На трето място, ние като последователност, участващи в думите й отразяват опита на лицето казано, поради контекста и ситуацията, променливост може да бъде спонтанна и разстроен. За примери за такава реч срещаме често в дома и на работното място.
Това, от една страна, като се използват вече утвърдени езикови средства, основно зависи от езика. В същото време, броят на говорни характеристики като темпо, продължителност, тембър, степен на силата на звука, яснота на артикулация, акцент, не трябва пряко влияние върху езика. От особен интерес е използването на реч думи липсват в езика. За научни изследвания и обогатяване на българския език в лингвистиката изолирани и развива направления: "Стилът на българския език" и "култура на речта".
Под култура на речта се отнася до притежаването на нормите на книжовния език в устна и писмена форма, при която подбора и организацията на езикови инструменти, които позволяват да се комуникира в конкретен случай и в съответствие с етиката на комуникация, за да осигурят желания ефект за постигане на целите за комуникация.
2. Трите компонента на речта
реч културата - такъв избор и организация на език означава, че дадена ситуация на комуникация в съответствие със съвременните езикови норми и етика на комуникация се даде възможност за най-голям ефект за постигане на целите за комуникация.
Според тази дефиниция на словото включва три компонента: нормативен комуникативно етично.
Ние се обръщаме първо към нормативната компонент.
Концепцията за "култура на речта" е тясно свързана с концепцията за "книжовен език": един термин предполага другото. реч културата там поставете с формирането и развитието на литературния език. Една от основните задачи на речта - запазването и подобряването на книжовния език, който има следните характеристики:
1) писмена фиксация на словото: писаното оказва влияние върху характера на книжовен език, с което обогатяват своите изразни средства и разширяване на обхвата на приложение;
3) стандарти универсална валидност и тяхната кодификация;
4) разклонена функционален и стилистичната система;
5) диалектическо единство на писмено и говоримо езика;
6) близки отношения с език литература.
Нормата разбира използването на общ език означава набор от правила (норми), на което се разпорежда използването на език означава в речта на индивида. Така език означава - лексикално, морфологични, синтактичен, orthoepic и други - състоят от броя на съпътстващи получени или получени от пасивен език.
Норма може императивна и диспозитив. Императивна норма не дава възможност за вариране по отношение на езиковата единица, която регламентира само един начин да го изразяват. Нарушаването на това правило се счита за слабо владеят езика (например грешки в упадък и конюгация, определяне на лингвистична идентичност на думата). Негарантирани правила позволяват вариация, която регламентира няколко начини за изразяване на една езикова единица (например чаша чай и чаша чай). Промени в използването на една и съща езикова единица често е отражение на прехода от старите правила на новия език. Опции изменения или варианти на езикова единица могат да съществуват заедно с основните си позиции.
Има три основни съотношение степен "норма - вариант":
нормата е задължително, както и опция (основно - Elementary) е забранено;
нормата е задължително, като вариант Например, въпреки че не е желателно;
скоростта и възможност равни.
В съответствие с основните нива на езикови зони и използването на езика означава следните видове правила:
1) orthoepic (произношението) - свързани с доброто страна книжовен език, неговото произношение;
2) морфологични - свързани с правилата за образуване на граматични форми на думата;
3) синтаксис - правилата, отнасящи се до използването на фрази и синтаксис;
4) лексикално - свързани правила за ползване, подбор и използване на най-подходящите лексикални единици.
Езиковата норма е със следните характеристики:
1) стабилност и стабилност - осигуряване езикови баланс системи за дълго време;
2) Общата и универсална валидност - за да се гарантира съответствие с нормативните правила (наредби) като допълнителни моменти на "контрол" елементи на речта;
4) културен и етичен възприятие (оценка) на езика и фактите; обикновено фиксирана всичко най-добро, който е създаден в изказването на човешкото поведение;
5) динамичния характер (променливост), което се дължи на развитието на цялата система на езика, който се реализира в жилищна реч;
Нормативност, т.е. спазването на нормите на книжовния език в процеса на комуникация, с право се разглежда като основа, в основата на речта култура.
Вторият компонент е комуникативен компонент на словото.