Това е само една дума

и там е останало нищо, освен да отиде
равнодушно покрай
крие и диво разширени зеници
треперещи ръце.
и да внуши "момиче, не сте един парцал, можете
най-силната ... "






но вътре нещо се разкъсва, сякаш за да гасят
сърдечни фасове.
изглеждаше толкова отдавна, аз бях в бързаме да ви видя в
прегръдки,
Може да звучи като ми липсваш, и че в близост до
ми по-топло
и сега се крият възгледи, и се изсипва всеки
ново мълчание,
нали знаете, всеки ден осъзнавам, че не мога да намеря някой по-скъпо.

Мислено си някъде наблизо.

през целия си живот се разделя на две половини:
Първо, аз чаках,
второ, аз те помня.

M.Veller. За любовта.

през това време съм отглеждат коса под раменете,
но все пак аз ви придружава с молитви.

Аз съм човек, завинаги изпратите.
Само за една забравена обаждане миналия петък.
И просто прощава.






И в задната част на нож, не ми пука.

и, страхувайки се, че думите ми
запустее
Аз отново не успя да му каже
едно:
Ако изтриете името му от живота ми,
Аз правя, защото тогава няма да има нищо.

когато под ръка
мека топлина на дланта си -
знаете ли, че
има причина
живее и диша.

Мразя всички
който иска да отнеме от мен.

не мъка, няма любов, без тъга,
не тревожност, без болка в гърдите,
ако целия живот зад
и всичко,
половин час

Мислейки само за теб,
Качих се на автобуса,
30 цента, платени в надпреварата,
Попитах за два билета,
но изведнъж разбрах
че храната
един.

Търсех ви
всеки ред на книгата,
всеки облак,
във всяка извивка

но аз открих,
толкова скоро загубих
половината от света за вас,
Не е ли достатъчно?

Усмихвам се, но вътре нещо още ужилени,
и той попада от устата му: "Аз все още съм самотен"
въпреки факта, че под одеялото,
двадесет пръстите нежно преплетени крака.

очи червени всяка вечер като живак
няма нищо, аз не искате да укор
но всъщност не точката
Аз просто не мога да спя без теб.

Честит край на есента.