Усмихнати момченце - недвижими житейски истории

Предишен ◈ Следващото

Свикнал съм да ходя преди да заспя по определен маршрут. тези места, които познавах добре и не се страхува от нищо. Обикновено през нощта. Доста интересно. Разхождайки се покрай мястото, където децата играят в следобедните часове, видях едно момче. Той е един вози на люлка. Бях изненадан, че детето ходи сам в десет часа, и реших да го подход. По пътя към момчето се препънах и удари крака си. Спрях да разгледа раната. И когато той вдигна глава, детето не е било на люлка. А той яздеше на хълма. Очите му се спряха на мен, и той е сладък усмивка.

Погледнах го и осъзнах, че с всяка секунда, сякаш усмивката му се протегна. Face започва да прилича на ужасна гримаса. За миг ми се стори, че кожата на лицето му се пръсне от напрежение. Сега знам, че една усмивка от ухо до ухо - това не е просто метафора.

Обърнах се и изтича към дома си. На входа срещнах отново това дете. Той седна на една пейка наблизо. Страх ме сграбчи. Аз избухна в сълзи и започна да крещи, че той си отиде веднага. Тогава аз се спъна в нещо, падна и загуби съзнание.

Следващият ми спомен е, че се събудих у дома в леглото. Носех дрехи, които вървях в деня преди. Втурнах се родителите в стаята, но тя беше празна. Тогава усетих приятната миризма на храна от кухнята и се затича обратно. Тази майка се готви закуска. Тя ме попита как се чувствам, и ми разказа за вчерашните събития.

В десет часа майка ми започна да се притесняваш, защо аз нямам у дома. Тя изпраща на баща си и брат на моята мисия. Те ме намери точно на мястото, което описах. Майка ми се опита да разбере от мен какво се е случило там. Аз избухна в сълзи.

И до ден днешен нямам идея какво се е случило в онази нощ. Но аз знам, че не е моето въображение. Като цяло, аз ви съветвам да не се ходи една вечер.