Направете всичко, което може да се яде на християнската 2, православен живот
съдържание
Библейското учение за диетични ограничения.
Ние продължаваме нашата дискусия за библейските диетичните заповеди и забрани. Обръщайки се към страниците на Новия завет, трябва незабавно да поиска от важния въпрос: Знаете ранните християни спазват Мойсеевия закон и всички свързани с наредбите за храна? Отговор: спазват. изход на процеса на християнството сред юдейския обичай е доста дълъг. Първоначално е било необходимо на Църквата да се разбере, поне това, което християните, които са дошли от езичеството, старозаветния закон не е необходимо. Това е отразено в решенията на Апостолския съвет на Ерусалим. Cross езичници са подредени само да "се въздържате от ядене идоложертвено и кръв, а от удавено, тоже и от блудство, и не прави на другите това, което сами не искат да." (Деяния 15:29). Както можете да видите, идоложертвено, кръв, удушено, беше все още е забранена. Ние трябва да се върне към този въпрос.
Така че, в първите десетилетия от живота си църква свидетелства ненужни за езичници християни от Мойсеевия закон (с изключение на посочените по-горе точки по-горе). Въпреки че законът еврейската общност в Ерусалим все още се спазват, комбинирането с вяра в Христа, и така беше до разрушаването на Ерусалим през 70 CE. Скоро след тази трагедия юдео-християнската църква напуска завинаги.
Но точно сега ние не се интересуват от него. Безспорно най-виден проповедник на не-изискване на закона, и дори опасността от езичниците бил апостол Павел. Като пионер в тази област, той е претърпял много тъга за своите становища. За да се разбере по-нататък отношенията на църквата, за да се различи храната, която трябва да се рови в учението по темата на апостола.
Ако ние преминем към новозаветната църква според последователността на посланията, първата тема или ядене neyadeniya по религиозни причини се намират в Посланието към римляните, глава 14-ти. ние се позоваваме на този материал. Контекстът е бил повдигнат следните теми.
Фактът, че има различни виждания за това дали тя може да бъде християнин да се яде месо и да пие вино има сред римските християни. Според някои, че е необходимо да се въздържа от двете, освещаване на някои дни гладуване. Други признават безполезни такива ограничения на християнската свобода. Всичко останало е добавен и че пазарът вече се продават продуктите, предлагани на идоли (посветена на един или друг езически богове), а преди християни неизбежно поставя въпроса как да се отнасяме към тях. Чувствайте се свободни да се яде, без да мисли за нищо? Толкова много го направих. Да не се яде и как да избягват нещо нечисто? Някои направи точно това. Тази ситуация е довела до много спорове и недоразумения, и който се опитва да отговори на апостол Павел.
На първо място, той открива, че "няма нищо по себе си нечисто; само счита нещо за нечисто, за да го нечисто "(Рим. 14:14). Павел не съвсем съгласна с думите на Христос: "Това не е това, което влиза в устата, осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека" (Матей 15:11).. Що се отнася до християнското разбиране на оскверняването на духовния живот; първо на всички тайни мисли и желания, а след думите и делата. Те осквернява човека, но не и храна и напитки.
Така че Павел, като се уверят, че "няма нищо по себе си нечисто", важното: изброяване на храна той нарича "немощен", но не иска да ги наруши, защото те решиха да не ядат определени храни в своите вътрешни убеждения и действия за Господ. Решението е било взето "във вярата", а това е важно за апостола: "Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога ... Благословен е онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява. Но, който се съмнява, ако той яде, е осъден, защото не от вяра; и каквото не е от вяра, е грях (Римляни 14: 6, 22-23).
Павел не разгледа въпроса за храна е много важно в християнството ", за Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир и радост в Светия Дух" (Римляни 14:17).. Вследствие на това се дължи на гладно или яде в никакъв случай не е възможно да се карат. "Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде го съди, който яде "(Римляни 14: 3) - увещава апостолът. И, разбира се, не се съблазни брат главница вземаме или nevkusheniem: "За месо не погуби делото на Бога. Всичко е чисто, но зло за човека, който с яденето си престъпление "(Рим. 14:20).
Това са основните тези на учението на Павел за религиозното значение на храната в Писмото до римляните. Много по-широк дебат по темата за интерес за нас, ние откриваме в първото писмо до коринтяните.
Павел вече не се локализира вниманието си върху нещата, идоложертвено храна. На пръв чух познатата идея за ниска стойност на храната в християнския живот, и че храната не трябва да изкуши всеки, и разстроен: "Храни няма да се харесаме на Бога; защото нито като се храним, а не толкова по-добре; Ние не се яде, не губи нищо. Но внимавайте, че тази ваша свобода да стане спънка на слабите "(1 Коринтяни 8:. 8-9). Говорейки за идоложертвено, Пол отрича всякакво влияние върху християнската идоложертвено, храна, тъй като самият идол е просто фалшива символ на несъществуваща реалност: "От яденето на идоложертвено, ние знаем, че в света идол, няма, и че няма друг Бог освен един "(1 Кор 8: 4).
Тя ще изглежда, че всичко е ясно. Има един Бог, който християни се поклониха, и всичко останало - една илюзия и измама. И изведнъж сред нашите обичайни дисертации има и друга, съвсем нова идея. Апостолът признава, че въпреки че "идол нищо на света", но в действителност не съществува езически богове дебнат демони, както и яденето на идоложертвено означава общение с бесовете. Четох един цитат от 10-ия глава на съобщение:
"Моят възлюбен, бяга от идолопоклонството. Казвам [ви] като мъдреците; съдите това, което казвам. Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли общение в Христовото тяло? Един хляб, ние сме мнозина са едно тяло; за всички вземаме от един хляб. Ето Израел по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара, ако? Какво съм аз казвам? Дали, че идолът е нещо, или идоложертвено е нещо? [No], но че и езичниците жертват, те жертват на демоните, а не на Бога. Но аз не искам да имам общение с бесовете. Вие не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните; Вие не може да бъдем участници в Господа и в бесовската трапеза "(1Kor.10: 14-21).
Ето някои неочакван обрат! Такава е Павел - той винаги е непредсказуем. Неговите мисли, като поток, дълбока река, а често и на нас или бурните водопади, прозрачни или плитки или внезапно извънредно дълбочина или ликвидация завои изготвя. Ситуацията се усложнява с идоложертвено. Да, изобразен идол реалност не съществува, но и за скрития идол паднал ангел, който все още е налице. "Яко всички вие Boží езикови дяволи" (Псалм 95: 5). И да ядат идоложертвено съзнателно - тогава си взаимодействат с злият дух. Така че, има ли опасност от замърсяване? Отговорът неизбежно ще получите двойна. Яденето на идоложертвено, без вяра в езическия бог, но ако има твърдото убеждение в Христос не е оскверняване не произвежда, след оскверняването на християнството - понятието за вътрешна природа; но това ще се наблюдава индиректно свързани с езически поклонение, а това не е желателно.
Апостолът има нещо разработва: "Всичко, което се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за [спокоен] съвест; защото земята е Господ, и всичко това. Ако някой невярващ, ще ти се обадя и да отидете, каквото сложат пред вас, да се хранят, без да изпитвате за [спокоен] съвест. Но ако някой ви каже: се предлага на идоли - не го яде в името на този, който ви казах, и заради съвестта. Защото земята е Господ, и всичко това. Съвест, казвам, не твоята, но на другия; защо се съди моята свобода от друга съвест? Ако бях по благодат да бъде [храна], защо ме обвиняват за това, за което благодаря? Тъй, ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, всичко за слава на Бога "(1 Кор. 10, 25-31).
Както можем да видим, Павел, най-великият мисионер в историята на християнството, инвестира предмет на месни храни идоложертвено в мисионерската облекло. Смешни обяснява ситуацията около. Андрей Kuraev. Да предположим, че сме дошли да посетите - говори за. Андрю. лакомства домакинята, маса красиво оформени. Изведнъж домакинята казва: "Ето, опитайте вкусни торти Кришна, сега аз давам на улицата. Това са добри момчета, тези Кришна. "Какво трябва да направя? В крайна сметка, Кришна Прасад - това се предлага на идоли храна. В този случай, според Kuraev, ние сме за тази жена да откаже. Вие не може, така че тя помислих, че е за ядене идоложертвено - това е добре. Въпреки това, през нощта (да речем, ние останахме нощта) можем да се промъкнем в кухнята и с чиста съвест да ядат всички пайове. И дори, може би, не пресичат - за "идол нищо на света."
Заключение: Не ме е страх да се осквернявате чрез храна, защото Христос е по-силни демони, но ако съседът ми не разполага със съзнанието, че имам, нямам право да го изкуши с нея дързост. Нека да размишлявам. Повторете отново. Идолът е нищо, и не може да се страхува. Всичката храна е направена от Бога към човека, така че можете да ядете всичко, което се продава на пазара, не се колебайте. Въпреки това, можем да говорим за ядене или nevkusheniya в зависимост от въздействието на нашите действия върху другите (мисионер фактор). Те самите трябва да има силна вяра и не се страхуват от нищо. Но отново предупреждение: за идол може да скрие демон, така че е по-добре да не се занимава с храната доведени до идола.
Парадоксално? Да. Въпреки това, има солидна идея, и тя може да бъде разбран. "Всеки човек услуга свързва с творението, на които е посветен. От Евхаристията поставя християните в общение с Христа, еврейската жертва доведе евреите в контакт с Господния олтар, и езичника - поставя човек под влияние на демони - на който е бил там и е идолопоклонство - и тя не иска да признае, апостол Павел "(1).
Причина и апостолска съвет прие забрана на идоложертвено, а впоследствие църква потвърди това в правилата на Вселенските събори. Необходимо е също така да се разбере, че има точка на дисциплина. Някои въпроси, трябва да бъдат една дисциплина за всички - и за силните и слабите. Обяснете всеки поотделно тънкостите на учения на Павел, че ще бъде трудно. Необходимо е да се вземат под внимание сложността на отношенията на Църквата през първите юдео-християни и християни езици. Език християнски научат, че идолът е нищо, спокойно могат да ядат идоложертвено, както винаги, но този път, знаейки, че той се предлага на фалшиви богове и го правя нищо лошо. За юдео-християнската, възпитан, според ограниченията на храните на закона, тази картина би изглеждала ужасно преди припадък. Същото важи и за яденето на кръв. Ето защо, по-строга забрана бе последван от един и същ за всички, за да се избегнат всякакви изкушения и неясноти. Въпреки, че ние видяхме, че учението на Павел за идоложертвено не е единствена. По принцип, на християнина е свободен да избере храната, но има обща църковна дисциплина, както и фактор за къси разстояния.
Така че, е изрично забранено в храна за християнина само три вида храна: идоложертвено (жертвата на езическия бог), кръв във всякаква форма и от удавено (отново заради кръвта). По отношение на идоложертвено, ние не трябва да се разпознават специфично, не е, че на нашата храна, но след като е известно, тогава няма по-добро. Тя не ни дефиле, ако имаме вяра, за оскверняването на християнството е въпрос на вътрешна воля. Потвърждаване на тази идея на няколко светоотеческите цитати.
"Апостолът не им позволява да се дори съмнения, че е да се изследват и да разузнае идоложертвено или не, и заповядва само да яде всичко на пазара, без да иска това, което предлага. Идоложертвено не е лошо от природата, но произвежда оскверняване на воля канибал ". (Св Ioann Златоуст) (2).
"Да се избягва, се казва, не защото идоложертвено, че може да причини вреда; не разполага с правомощието; но тъй като това е достойно за презрение. "(Св Ioann Златоуст) (3).
"Idol - е пренебрежимо малък, и не може да има никакво въздействие върху храна имот върши зло, пчелояд, поради нечестието на признаването на един идол от всякога" (Св Феофан Zatvornik.) (4).
Нека да си припомним също, че ограниченията в храненето старозаветните (както и от други обекти правна ритуал) не са подходящи за нас. Църквата престава да се съобрази с тях още през I век. Може да се интересуват от само представителен значение на тези ограничения, ако е необходимо да се говори отделно. И, разбира се, продължаващото значение на създаването на моралния закон, по-задълбочен и вдъхновен от Христос (вж. Мат. 5).
Като цяло, християнството - религия, не от храна, но на благодатта и свободата. Освен изключени Апостолическа катедрала, християнин може да има всичко, което той иска, и не разполага с всичко, което той иска. Храната е не по-близо до Бога и не се отдалечи от нея, тя не може да осквернява. Друго нещо е, че всички ефект на храната върху тялото по определен начин, и един или друг начин може да повлияе на молитвата и духовна трезвост християнин. Има храни, по-лесно, да има по-тежка. Следователно, постенето, въздържание - да се запази по-светли и молитвата за "разпознаване дни" чрез вяра. Но самата храна е неутрален и не освети или осквернява душата ни.
Заключителни ни малко проучване, човек не може да се каже, че всички видове глупави страхове преобладават в православната среда, която може да се опише единствено като "басни бабешките". Да предположим, че не можете да ядете суши, или се страхуват от случайно яде кошер, или обратното, нещо забранено от церемониалния закон на Мойсей. Накратко, "Tamo uboyashasya idezhe боят не БАС страх" (Пс 52:. 6). За такива хора, отекващи апостол Павел: "Не можем да се храните, толкова по-добре; Не, не губят нищо да яде "(1 Коринтяни 8: 8). "Всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение: понеже се освещава чрез Божието слово и молитва" (1 Тимотей 4: 4-5.).
Молил преди хранене, пресичане, ще ядат всичко за здравето, че Бог е изпратил. Освен, че krovyanki, защото кръвта е забранено за християните да се яде, или в случаите, когато ни се казва: ". Това се идоложертвено" Във всяко друго отношение, ние сме напълно безплатна. И ако някой злодей и прошепна някои магии върху храната ни, всички машинациите на дявола ще бъдат унищожени от знака на кръста и молитвата, с истинските думи на апостол (виж 1 Тим 4: .. 4-5).
Дай боже, че не е в нашия живот без страх, с изключение на страх от Бога - боят разочаровам, нашия Господ. И скърби Той може, наред с други неща, ни суеверен страх, глупост и невежество. Нека бъдем истински християни, които имат солидна и здрава вяра.